Fishery-BG.ml
На риболов в България  Терминология  Къде, какво кълве?
Коя риба, как се готви? и още много полезна информация

Всичко най-важно на една страница

Терминология


Влакна


Монофил - Най-масово използваните влакна. Притежават добра издръжливост и разтегливост до 30 процента. Изработва се от втечнени и след това пресовани полиамидни (найлонови) гранули. Произвеждат се и монофили в комбинирани с флуоркарбон.
Флуорокарбон - Влакно, ползвано при всички видове риболовни техники, притежаващо коефициент на пречупване на светлината подобен на този на водата, което го прави в голям процент незабележимо и отличен избор за риболов на плашливи риби.
Брейд - Вид плетено влакно, отличаващо се с голяма здравина. Често използвано при спининг риболов.

Риболовна линия / Приспособления - влакно


Риболовна линия - Позициониране върху влакното на съответните плувка, тежести, примамки, куки (и стръв) плюс евентуални допълнителни приспособления.
Монтаж за риболов - Построяване на линия за риболов от съответните принадлежности (плувка, тежести и т.н.) В зависимост от вида риба, цел на риболова и конкретните условия на водоема монтажите на линия могат да бъдат различни: на "пропадане"; на дъно; за ветровито време; с подвижна плувка и други.
Ваглер - Разновидност на класическата плувка, крепяща се към влакното само в долния си край. Принципно е по-тежка от стандартните (примерно 7-8 гр.). Изработват се във всякакви форми и размери. Наименованието идва от англ. waggle (клатя се, мърдам), което точно описва поведението и върху повърхността на водата. За да се утежни правилно и да стои изправена под ваглера се разполагат допълнително утежнения (80-95% от утежнението) и допълнителни, като сачми, надолу по линията.
риболов на тежко
"На тежко" (без плувка) Photo credit: upload.wikimedia.org - gif via Author: Berg at Bulgarian Wikipedia / CC0
Бомбарда - Вид утежнена плувка (между 5 и 40 грама), използвана при риболов на дребни и средни по големина хищни риби. Риболова "на бомбарда", подобно на спининговия, позволява чести замятания (на лека изкуствена примамка) на големи разстояния и постоянно движение на стръвта.
Вирбел - Риболовно приспособление, възпрепятстващо усукването на влакното. Могат да бъдат единични, двойни, тройни и четворни. За по-голямо улеснение на монтажа са оборудвани с т.нар. карабинки (карабинери). Почти неизменен елемент при риболова на спининг, на бомбарда и "на тежко" на ред с други сейфти аксесоари, като шлаухи, клипсове и конуси.
Повод - Това е дължината от извивката на куката до началото на вирбела. Позволява повече оперативност при смяна на куките и спестява време. Основен недостатък е, че намалява здравината на линията. Най-често се използват поводи с дължина между 15 и 35-40 см, като по-преценка на рибаря, може да се ползва такъв с до метър и повече дължина.
Шок-лидер - Последните няколко метра от монофилно или плетено влакно привързани към основното влакно. Основното му предназначение е да поеме натоварването и да предотврати късането на монтирания такъм от основната линия при силово хвърляне (на големи дистанции) и с големи тежести. Ползват се при дъна осеяни с камъни, миди, дървета и други подводни препятствия.
Слайдер - Английска техника за риболов на дълбочина над 3 метра. Монтажа включва: стопер за фиксиране на плувката; сачми на влакното за издърпване на линията до стопера; дропер, поставен на около 13 см от куката. Прилага се, когато искаме да задържим стръвта на място. При риболов на по-плитки места се ползва плувка с голямо тегло.
Фидер (англ. feeder) - Една от най-модерните дънни системи, като съответно се и ползват рибарски принадлежности за дънен риболов. Използват се пръти с мек(гъвкав) връх (при речен риболов - с по-твърд), който действа като сигнализация при захапване на стръвта.

Възли


Обикновен клуп (или клуп) - Най-често употребяваният възел в риболова. Има издръжливост от 75% и е много лесен за направа. Първо се сдвоява влакното за да се получи примка. Омотава се два пъти. Прокарване на края на примката през ухото на двете намотки. Затягане. По правило плетеното влакно не се връзва на клуп
Паломар (palomar knot) - Възел с издръжливост между 95% и 100%. По-лесен за направа от клинча. Ползва се за куки с ухо, за вирбели при риболов на блесна и за воблери. Влакното се сдвоява и се провира през халката, като след това се прави широк стандартен възел. Свободната примка се прехвърля през куката, воблера или вирбела и се затяга.
На клинч (clinch knot) - Най-използваният възел за блесни. Има издръжливост от 90%
Други често използвани възли: махин, гринер, клуп в клуп

Примамки / стръв


Блесна - Изкуствена примамка, използвана в спортния риболов. Основен аксесоар при риболов на спининг. Изработват се предимно от метал, за разлика от воблерите и силиконовите примамки. Блесната създава трептения във водата, имитиращи движението на малки рибки, привличайки по този начин по-големите хищните риби. Могат да бъдат въртящи и клатещи (клатушка - за щука, бяла риба, костур и пъстърва).
Воблер - Вид изкуствена примамка, най-често имитираща рибка, с прикачени, една, две или три тройни куки, в зависимост от размера. Често използван както в спининг риболова, така и за "влачене на тролинг от лодка", за улов на хищни риби. Характеризира се със специфично движение във водата, поради наличието на пластинка (лопатка) в предната част на воблера. Изработват се от дърво, пластмаса или силикон.
Воблерите според подемната сила условно могат да бъдат разделени на осем вида
Прочети цялата статия

Поява на рибарството

   Многобройните археологически находки открити в Южна и Западна Европа, на Балканския полуостров, Южна Азия и Африка показват, че създателите на културите от ранния палеолит т.е. неандерталците, вече са имали изградени риболовни навици. За това свидетелстват рибни кости, открити в пещери обитавани от праисторическите хора, което сочи, че още тогава риба е била ловена и използвана за храна. Същевременно трябва да се отбележи, че не са открити никакви риболовни принадлежности от този период.
   Значително по-късно, в периода на Мезолита (около 10 000 - 5 000 г.пр.н.е) се появяват и артефакти - оръдия за риболов. Учените смятат, че човекът почти не се е изменил от онези далечни години, та чак до наши дни, а риболовните приспособления, като влакна, куки, пръти, харпуни и т.н. също не са претърпели големи принципни изменения. Всъщност в тази епоха основно се променят материалите и технологиите за изработване.

Древни риболовни принадлежности
Древни риболовни принадлежности.
   При неолита (около 6 000 - 4 000 г.пр.н.е) значението на риболова осезаемо нараства, а основните човешки селища възникват предимно по бреговете на водоемите. По това време реките вече са станали основни транспортни артерии, а лодките - необходимо средство за предвижване. Да живееш край вода и да не ловиш риба било невъзможно, а и значението на риболова и лова все още е било еднакво важно за оцеляването на хората. Най-вероятно е тези два вида лов - във водата и на сушата, да са се зародили и развивали едновременно.

Любопитни факти


Най-ранните рибарски куки са правени от кости (дори и човешки). Такива са открити в Норвегия и са на приблизително 8 000 години.
Първите куки от мед, в последствие и от бронз са от около 5 000 г.пр.н.е. В Европа най-стари са бронзовите куки правени в Ирландия, които имат характерна извивка, като тази на ползваната и днес кука - тип Лимерик. Днешният, познат вид на рибарската кука датира от около 1 000 години.
Първите писмени данни за риболова, като забавление датират от около 2 000 години пр.н.е.
Траките са ловели риба в нашите реки още през 3-ти век пр.н.е. За това свидетелстват археологически находки от неолитна могила в с Караново, сочещи че на погребално тържество на древните ни предци, менюто е включвало и риба - платика и червеноперка.

Риболовен флот - по света и у нас

  Общият размер на риболовния флот по света е трудно да бъде определен с точност, защото липсва обща статистика.. Все пак проучване на Организацията по прехрана и земеделие към ООН - ФАО - направено през 2004г, сочи че 4 милиона риболовни плавателни съда са били действащи по целия свят. В същото проучване се посочва, че в същата година 29 милиона рибари са уловили около 85.8 млн. тона риба и миди. Според данни на ИАРА (Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури) от 2011г, българският риболовен флот в Черно море възлиза на 2 332 съда с общ тонаж - 7 910GT, от които 95% са малки плавателни средства - т.е. под 12 метра дължина. Траулерите представляват около 3 % от всички плавателни съдове - 38% от общия брутен тонаж.
В периода между 1965 и 1990г. България е имала голям флот за открито море, опериращ в Атлантическия океан и в югоизточната част на Тихия океан. Притежавали сме 30 траулера с висок капацитет и 6 транспортни плавателни съда. Уловената риба е била почиствана и замразявана още в океана, като траулерите са оставали на риболов по близо 6 месеца. Най-ценните екземпляри са били продавани на международните пазари, а с приходите е била субсидирана цената на океанската риба у нас, като по този начин е струвала стотинки за килограм. С началото на прехода от 90-те тези високодоходоностни дейности са преустановени и постепенно българският океански флот е напълно ликвидиран.
  Цялостно погледнато стопанският риболов има огромно значение за изхранването на човечеството. Корабите на огромен брой държави кръстосват водите и хвърлят мрежи, като по този начин световните рибни запаси намаляват, което води до това, че не винаги може да има сигурен улов.
  За да се запълни тази празнина се е появила аквакултурата.
Риболовни уроци
Пъстърва на муха (Youtube)

Аквакултури

  В най-общ смисъл това е отглеждането и развъждането от човека на риби и други водни животни в контролирани от него условия. Днес повечето от мидите и скаридите на пазара са продукт на аквакултурата, това се отнася и за много видове ценни в стопанско отношение риби, някои от които се отглеждат в развъдници - тип плаващи мрежови съоръжения, преградни фиорди, язовири, или дори в покрити кръгли басейни с компютърно управление на солеността, температурата и чистотата на водата.
  У нас засега, аквакултурата в морето е само черната мида. Има обаче проекти и за отглеждане на калкан. В сладки води имаме риба в язовири рибарници, плуващи садки и дори африкански сом и барамунди, отглеждани в по-горе споменатите басейни с най-модерни технологии и компютъризирано управление състоянието на водата.
По данни на ИАРА от 2013, аквакултурите в България от Черно море и сладководните басейни възлизат на общо 12 178 тона. Общо видовете от аквакултура са 40. Най-голям дял имат шарана - 3 600т, дъговата пастърва с 3 442т, пъстър толстолоб - 2 226т, черна морска мида - 1 827т, бял амур - 296т, каракуда - 266т, руска есетра - 260т, бяла риба - 175т, сом - 165т. и други.

Прочети информация за:


Язовири - Къде, какво кълве

Общият брой на язовирите в България е приблизително 250. Държавните - 214, като 114 са разрешени за любителски риболов.
Най-големи язовири: "Искър", "Мандра", "Жребчево" и "Студен кладенец".

Черно море и животът в него

Площта на Черно море е 420 0000 кв.км, максималната му дълбочина - 2 112м, а средната 1 253 метра. Солеността му е 17.3%, докато при Средиземно море и в световния океан тя е осезаемо по-висока - около 36 процента. В него се вливат три огромни европейски реки: Дунав, Днепър и Днестър, а международен ден на Черно Море е 31 октомври. В древността морето се е наричало Понтос Аксинос и Евксински Понт. И двете имена произлизат от гръцки език.“Понтос Аксинос”, което означава “негостоприемно море” (поради множеството корабокрушения) и ”Евксински Понт”, точно противоположното - гостоприемно море , име което получава след колонизирането му от елините. Съвременното си име дължи на римляните, които го кръщават mare negro.
  В Черно море са установени общо 3 8000 вида растения и животни. По-голямото богатство на видовете в плитки води е свързано с по-голямото количество разтворен кислород, който се намира там. Съответно в по-дълбоките зони няма такова видово разнообразие, поради изчерпването на кислорода в тези зони. Най-голямото животно населяващо морските води е есетровата риба моруна, която може да достигне невероятните 1 400 килограма.
  Българското морско крайбрежие се обитава от около 140 вида риби.

Прочети цялата статия

Рибни популации в Черно море

   Меджид - Риба с крехко, бяло и много вкусно месо. Лови се главно по северното ни крайбрежие с тралове, но и на всякъде другаде с мрежи. Предпочитана за пържене.
   Лефер - Една от най-високо ценените риби в български води с наистина забележителен вкус. Когато е с малък размер се нарича чернокоп. Има уникален вкус с дъх на море и лека горчивина. Предпочитан за печене на скара или на керемида. В България лефер се лови главно на влачене на воблери от лодка (тролинг), но понякога може да се хване и на по-едра блесна.
   Паламуд - Много ценна за стопанския ни риболов пасажна риба, която мигрира към българското черноморие през есента. Лови се както на мрежи така и на чепарета, които се влачат от лодка. В последните години набира популярност и ловенето на воблер (подобно на чепарето на куките се слагат малки воблери - силиконови рибки, а на метър-метър и половина се слага по-голям воблер с формата на едра риба). Месото на паламуда прилича на това на риба тон - мазно и без кости с изразителен рибен вкус. Може да се приготви, като печена, така и осолена, но е предпочитана най-вече опушена.
Видео уроци
Как се навива "правилно" плетено влакно на макара (Youtube)

Любителски риболов в българските води на Черно Море

Според българският закон за рибарство и аквакултура (ЗРА) риболова без билет е разрешен, като същевременно е добре да се попита в съответната община или структура на ИАРА, където ще се лови, има ли законови ограничения за извършването на риболов, като например въведени временни забрани, ограничен достъп до някои обекти и прочие. Иначе въдичарят може да ползва до 3 пръчки с монтирани на тях по две куки, като на една от въдиците може да се монтира и чепаре - представляващо удължен повод с 10-15 куки с перца, ламе, мъниста и специфично по форма удължено олово в долния край. Според закона всеки любител може да улови до 3 килограма риба за един излет, с изключение на единичен улов с по-голям размер. Важно е да се знаят и минималните размери, под които уловения екземпляр трябва задължително и веднага да се върне във водата! Те са указани в приложение към закона и е добре предварително да ги проверите в интернет, за да си спестите неприятности с компетентните органи.

Минимално допустими размери за улов на даден вид риба и други сортировки  

Сортирай по:
Чига сем.Есетрови 202 см макс 50 см мин - за улов
Моруна сем.Есетрови 300 см макс 180 см мин - за улов
Черна морска мида сем.Миди 15 см макс 7 см мин - за улов
Рак Пагур сем.Ракообразни 25 см макс 8 см мин - за улов
Пясъчна Скарида сем.Ракообразни 7 см макс 5 см мин - за улов
Мъздруга сем.Шаранови 60 см макс 22 см мин - за улов
Цаца (трицона, копърка) сем.Селдови 13 см макс 7 см мин - за улов
Хамсия сем.Хамсиеви 15 см макс 8 см мин - за улов
Сивен сем.Пъстървови 65 см макс 20 см мин - за улов
Пелед сем.Корегонусови 45 см макс 20 см мин - за улов
Кефал - морски сем.Кефалови 60 см макс 25 см мин - за улов
Платерина сем.Кефалови 60 см макс 25 см мин - за улов
Кефал Пелингас сем.Кефалови 110 см макс 30 см мин - за улов
Атерина сем.Атеринови 15 см макс 10 см мин - за улов
Лаврак с.Морски костури 100 см макс 28 см мин - за улов
Сафрид сем.Сафридови 60 см макс 12 см мин - за улов
Смарид сем.Смаридови 20 см макс 12 см мин - за улов
Барбун сем.Барбунови 26 см макс 8 см мин - за улов
Черноморска скумрия сем.Барбунови 60 см макс 22 см мин - за улов
Паламуд сем.Барбунови 85 см макс 28 см мин - за улов
Попче - тревно сем.Попчета 25 см макс 12 см мин - за улов
Попче - голямоглаво сем.Попчета 20 см макс 12 см мин - за улов
Попче - широкоглаво сем.Попчета 20 см макс 12 см мин - за улов
Лихнус сем.Попчета 35 см макс 15 см мин - за улов
Стронгил сем.Попчета 25 см макс 12 см мин - за улов
Липан сем.Липанови 60 см макс 25 см мин - за улов
Руска Есетра сем.Есетрови 250 см макс 120 см мин - за улов
Шаран сем.Шаранови 130 см макс 30 см мин - за улов
Кефал - речен сем.Шаранови 60 см макс 22 см мин - за улов
Брияна (облез, уклей) сем.Шаранови 40 см макс 20 см мин - за улов
Уклей сем.Шаранови 25 см макс 15 см мин - за улов
Немски косат сем.Шаранови 35 см макс 20 см мин - за улов
Чил косат сем.Шаранови 40 см макс 25 см мин - за улов
Морунаш сем.Шаранови 45 см макс 25 см мин - за улов
Маришки морунаш сем.Шаранови 32 см макс 20 см мин - за улов
Сабица сем.Шаранови 40 см макс 20 см мин - за улов
Крайморска мряна сем.Шаранови 29 см макс 17 см мин - за улов
Златиста каракуда сем.Шаранови 64 см макс 15 см мин - за улов
Сребриста каракуда сем.Шаранови 45 см макс 15 см мин - за улов
Бял толстолоб сем.Шаранови 140 см макс 40 см мин - за улов
Пъстър толстолоб сем.Шаранови 146 см макс 40 см мин - за улов
Бял амур сем.Шаранови 200 см макс 40 см мин - за улов
Черен амур сем.Шаранови 180 см макс 40 см мин - за улов
Буфало сем.Буфалови 123 см макс 30 см мин - за улов
Сом сем.Сомови 500 см макс 65 см мин - за улов
Сом - Американси сем.Амер. сомове 45 см макс 25 см мин - за улов
Михалица сем.Трескови 120 см макс 25 см мин - за улов
Бяла риба сем.Костурови 80 см макс 45 см мин - за улов
Речен костур сем.Костурови 60 см макс 12 см мин - за улов
Голяма вретенарка сем.Костурови 48 см макс 25 см мин - за улов
Пъструга сем.Есетрови 220 см макс 120 см мин - за улов
Змиорка - речна сем.Речни змиорки 200 см макс 50 см мин - за улов
Карагьоз (Дунав.скумрия) сем.Селдови 38 см макс 22 см мин - за улов
Скобар сем.Шаранови 50 см макс 20 см мин - за улов
Бяла мряна сем.Шаранови 120 см макс 25 см мин - за улов
Вардарски скобар сем.Шаранови 35 см макс 20 см мин - за улов
Черна (Балкан.) мряна сем.Шаранови 25 см макс 17 см мин - за улов
Щука сем.Щукови 150 см макс 35 см мин - за улов
Обикновена скарида сем.Ракообразни 7 см макс 5 см мин - за улов
Черноморска акула сем.Бодл. акули 120 см макс 90 см мин - за улов
Чудски сиг сем.Корегонусови 56 см макс 22 см мин - за улов
Распер сем.Шаранови 120 см макс 25 см мин - за улов
Лин сем.Шаранови 70 см макс 20 см мин - за улов
Илария сем.Кефалови 35 см макс 22 см мин - за улов
Зарган сем.Зарганови 36 см макс 25 см мин - за улов
Крив (зелен) рак сем.Ракообразни 6 см макс 4 см мин - за улов
Писия сем.Писиеви 60 см макс 20 см мин - за улов
Калкан сем.Калканови 100 см макс 45см мин - за улов
Речна (Балкан.) пъстърва сем.Пъстървови 35 см макс 23 см мин - за улов
Речни Миди, Седефки сем.Миди 13 см макс 8 см мин - за улов
Речни Миди, Беззъбки сем.Миди 15 см макс 10 см мин - за улов
Черноморски меджид сем.Трескови 15 см макс 8 см мин - за улов
Бяла пясъчна мида сем.Миди 7 см макс 2 см мин - за улов
Дъгова пъстърва сем.Пъстървови 37 см макс 22 см мин - за улов
Македонска пъстърва сем.Пъстървови 33 см макс 23 см мин - за улов
Езерен Рак сем.Ракообразни 15 см макс 8 см мин - за улов

Знаете ли, че?


Съвременната рибна фауна на България е съставена от над 204 вида, от които 154 населяват постоянно или временно сладките и слабосоленоводни зони – реки, езера, блата и изкуствени водоеми.
Големите язовири в България са около 250 и имат обща водна повърхност около 295 квадратни километра.
Според законът за рибарството и аквакултурите (ЗРА) стопанския риболов в язовирите публична държавна собственост (51 на брой) е забранен. Те могат се използват от любители риболовци и лицата отглеждащи аквакултури. От всички 214 държавни язовира в страната, 114 са с предназначение за любителски риболов.
Защитени видове опоменати в приложение номер 3 на закона за биологичното разнообразие в България са: Резовски карагьоз (Alosa bulgarica), Немска есетра (Acipenser sturio), Малка дунавска скумрия (Alosa nordmani), Белопера кротушка (Romanogobio albipinnatus), Блеч (Alosa maeotica), Карагьоз (Alosa pontica), Распер (Aspius aspius), Черна (балканска) мряна (Barbus petenyi), Дунавски (Български) щипок (Sabanejewia bulgarica), Главоч (Cottus gobio), Малка кротушка (Romanogobio uranoscopus), Ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer), Виюн (Misgurnus fossilis), Горчивка (Rhodeus amarus), Балкански щипок (Sabanejewia balcanica), Малка вретенарка (Zingel streber). NB: Всички есетрови видове риба са включени в Анекс II на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES).

Такъми за риболов в Черно море

Най-общо казано, изборът на такъми зависи от вида на рибата която ще се лови. Това се отнася, както за риболов море, така и за такъв в сладководни водоеми. Една от най-лесните за улов морски риби е попчето, която може да се хване само с влакно, тежест, кука и стръв от някой пристан или скала. Класиката в оборудването обаче, включва прът, макара, влакно, плувки, куки, тежести и примамки. Последните се делят на изкуствени и естествени, които наричаме стръв. Специално за Черно море е необходимо да се използват някои специфични такъми, като например флуорокарбонови влакна, поне за поводите вързани с куки, понеже водата е прозрачна, а само те са напълно невидими в нея. Флуоркарбонът също е и по-устойчив на срязване от остри камъни и миди по дъното. При избора на линия на плувка, основното влакно трябва да е тънко, за да се постигнат по-далечни дистанции при замятане. Добре е и да се използват морски куки с голямо стъбло, поради факта че по-лесно се откачат от рибата.

Как да избираме рибата?

Кои видове риба са най-вкусни?

  При всички положения, най-добрата риба е тази, която сами сме си уловили. В допълнение на положителните емоции приятни моменти, които сме изпитали при улова и, това че със сигурност знаем че е прясна и фактора "качество на месото", въобще не са за пренебрегване.
  Дивата риба винаги е за предпочитане пред тази продукт на аквакултурата, каквото е и основно предлагането на пазара. И разбира се прясно уловена е по-добре от замразена или охладена.
  Най-вкусни и с голяма хранителна стойност са дивите екземпляри. Прясната черноморска риба има превъзходен вкус, именно защото е живяла свободно! В нея има естествено съотношение на всички полезни вещества, защото се е хранила само с това, което природата е отредила - за разлика от рибата предлагана в супермаркетите, която в повечето случаи не е дива, а отгледана във ферми и е хранена със забъркани от човека гранули. В тях има хормони за бърз растеж, оцветители, за да е розово месото, антибиотици и какво ли още не. В този ред на мисли, дори и най-обикновената черноморска цаца е винаги за предпочитане пред всички изкуствено хранени риби. Сафридът, карагьозът, паламудът, зарганът, чернокопът и разбира се калканът са истински шедъоври на дивата природа, отраснали свободно из морските простори и формирали там великолепния си вкус. Поради двойно по-ниската соленост на Черно море в сравнение със тази на Средиземно море и океаните, черноморската риба има по-лек и фин вкус.

Какво да гледаме, когато пазаруваме риба

  Основното, към което трябва да се придържаме, когато купуваме риба е тя да е прясна. Това по което може да я разпознаете е, че очите и са бистри, а не потъмнели, хрилете са червени (не трябва да са покафенели или сиви), и ако я натиснете леко с пръст по гърба, вдлъбнатината в месото бързо се заличава.
  Дори да си вземете черноморски попчета или цаца - те са по-добър избор от всяка една замразена риба, защото са пресни.

Коя риба, как се готви?

  От морските видове попчетата имат най-близък вкус до речната риба. Те стават за пържене, за печене, но и за рибена чорба. При рецептата "Кая кебап", едри посолени попчета се слагат в големи влажни хартиени пликове, които се заравят плитко в пясъка на плажа.Отгоре се пали огън и се изчаква дървата да изгорят. След като пликовете се изровят, рибата вече е прекрасно задушена.
  Сафридът не е само за пържене. От него може да се приготви прекрасен гювеч по класическата рецепта, но вместо месо се слага по-едър сафрид, като се задушава на слаб огън.
  Паламуд (става вкусен и печен на тава или опушен), лефер, или кефал на керемида пък е класическа морска алтернатива на скарата. Керамиката се нагрява равномерно и изпича рибата, без да я изсушава повърхностно.
  Всички знаем, че калканът е много вкусен пържен. Той обаче може да разгърне най-добре нежния си вкус, ако се прави на пара с малко масло, паниран или печен.
  Черноморската акула най-често се готви панирана, на шайби от филето. От нея, обаче става и уникално мезе, ако посолените акулски филета се намажат със ситни подправки и се се изсушат, като при филе "Елена".
  Шампионите при "риба на скара" са леферът, паламудът, чернокопът, сафридът и разбира се карагъозът.
  След като в наши дни черноморската скумрия е почти напълно изчезнала, най-добрият кандидат за приготвяне на чироз е миджитът.
  При сладководния улов на първо място е шаранът. Ако размера му е малък, става идеален пържен на шайби. На по-големите екземпляри подхожда една класическа плакия с много лук и домати, като се пече бавно и се полива със соса.
  Каракудата има много вкусно месо. Малките могат да се пържат цели, за се стопят досадните костици. По-големите стават за плакия, като при тях най-вкусно е месото между ребрата.

Прочети цялата статия