Как да избираме рибата?
Кои видове риба са най-вкусни?

  При всички положения, най-добрата риба е тази, която сами сме си уловили. В допълнение на положителните емоции приятни моменти, които сме изпитали при улова и, това че със сигурност знаем че е прясна и фактора "качество на месото", въобще не са за пренебрегване.
  Дивата риба винаги е за предпочитане пред тази продукт на аквакултурата, каквото е и основно предлагането на пазара. И разбира се прясно уловенаа е по-добре от замразена или охладена.
  Най-вкусни и с голяма хранителна стойност са дивите екземпляри. Прясната черноморска риба има превъзходен вкус, именно защото е живяла свободно! В нея има естествено съотношение на всички полезни вещества, защото се е хранила само с това, което природата е отредила - за разлика от рибата предлагана в супермаркетите, която в повечето случаи не е дива, а отгледана във ферми и е хранена със забъркани от човека гранули. В тях има хормони за бърз растеж, оцветители, за да е розово месото, антибиотици и какво ли още не. В този ред на мисли, дори и най-обикновената черноморска цаца е винаги за предпочитане пред всички изкуствено хранени риби. Сафридът, карагьозът, паламудът, зарганът, чернокопът и разбира се калканът са истински шедъоври на дивата природа, отраснали свободно из морските простори и формирали там великолепния си вкус. Поради двойно по-ниската соленост на Черно море в сравнение със тази в Средиземно море и океаните, черноморската риба има по-лек и фин вкус.

  • Какво да гледаме, когато пазаруваме риба

  Основното, към което трябва да се придържаме, когато купуваме риба е тя да е прясна. Това по което може да я разпознаете е, че очите и са бистри, а не потъмнели, хрилете са червени (не трябва да са покафенели или сиви), и ако я натиснете леко с пръст по гърба, вдлъбнатината в месото бързо се заличава.
  Дори да си вземете черноморски попчета или цаца - те са по-добър избор от всяка една замразена риба, защото са пресни.

  • Коя риба, как се готви?

  От морските видове попчетата имат най-близък вкус до речната риба. Те стават за пържене, за печене, но и за рибена чорба. При рецептата "Кая кебап", едри посолени попчета се слагат в големи влажни хартиени пликове, които се заравят плитко в пясъка на плажа. Отгоре се пали огън и се изчаква дървата да изгорят. След като пликовете се изровят, рибата вече е прекрасно задушена.
  Сафридът не е само за пържене. От него може да се приготви прекрасен гювеч по класическата рецепта, но вместо месо се слага по-едър сафрид, като се задушава на слаб огън.
  Паламуд (става вкусен и печен на тава или опушен), лефер, или кефал на керемида пък е класическа морска алтернатива на скарата. Керамиката се нагрява равномерно и изпича рибата, без да я изсушава повърхностно.
  Всички знаем, че калканът е много вкусен пържен. Той обаче може да разгърне най-добре нежния си вкус, ако се прави на пара с малко масло, паниран или печен.
  Черноморската акула най-често се готви панирана, на шайби от филето. От нея, обаче става и уникално мезе, ако посолените акулски филета се намажат със ситни подправки и се се изсушат, като при филе "Елена".
  Шампионите при "риба на скара" са леферът, паламудът, чернокопът, сафридът и разбира се карагъозът.
  След като в наши дни черноморската скумрия е почти напълно изчезнала, най-добрият кандидат за приготвяне на чироз е миджитът.
  При сладководния улов на първо място е шаранът. Ако размера му е малък, става идеален пържен на шайби. На по-големите екземпляри подхожда една класическа плакия с много лук и домати, като се пече бавно и се полива със соса.
  Каракудата има ного вкусно месо. Малките могат да се пържат цели, за се стопят досадните костици. По-големите стават за плакия, като при тях най-вкусно е месото между ребрата.
  Речният кефал се прави предимно пържен, но едрите са идеални за печене. Притежава фино и леко сладникаво месо.
  Белият амур наподобява доста кефала, но има малко по-стегнато месо. Големите са перфектни за печене и плакия.
  Бялата риба има много фин и балансиран вкус, стегнато и не много мазно месо, без много кости. Вкусна е панирана, печена, пържена или задушена. Също добър вариант е приготвена на пара с малко масло и подходящ сос.
  Щуката е със стегнато и не мазно месо, като почти няма рибен дъх. Идеална е за пържене на шайби или печене. По-големите парчета може да се пекат или задушават, като често и естествено се желират.
  При сомът, за предпочитане е европейският пред американският. Той е с бяло, мазно и вкусно месо. При него е добре да се знае, че за разлика от повечето риби, трупа мазнини не по корема, а в опашката, така че за предпочитане е предната част. По-малките бройки стават за пържене на шайби, а по--големите за печене на фурна. Има много фино месо, без кости и е с прекрасен вкус.

  По-достъпните за българския въдичар белица, бабушка, морунаш, скобар и платика са най-подходящи за пържене. Едрите платики стават и за печене, и за плакия.
  Сладководните шампиони в категорията "най-добър вкус" са речната пъстърва и мряната. Месото им е леко и стегнато, а вкуса им фин и богат. Един от факторите това да бъде така, е че обитават само най-чистите реки. Нямат плаващи костици и са наистина един добър деликатес. Могат да се приготвят пържени, но и задушени със съвсем малко зехтин или масло.


Сподели в